Призив

за драматична игра в училище

 

Драматичната или иначе казано сценична игра е голяма липса в работата на нашето българско училище.

Рядко, твърде рядко можем да се срещнем с драматична самодейност. Това е хубава и важна форма, която непременно заслужава подкрепа и поощряване, но тя въвлича в играта една много малка част от децата.

Безспорна най-важното е да се осъзнае, че сценичната игра трябва да бъде приложена като извънредно важна форма на възпитателната работа, с който да се стигне до всеки един ученик.

Този инструмент е преди всичко възпитателен, а не образователен. Той дава възможност децата да се научат да дават израз на чувствата си, което има изключително въздействие върху тяхното емоционално и психическо развитие. Но играта не само учи да даваме израз на чувствата си, а ни прави чувствителни, т. е. да имаме чувства, които след тома могат да бъдат показани. Чуствата и чувствителността могат и трябва да се учат. Който редовно се изпълва с чувства и им дава израз, ще израсне като богата, колоритна и уравновесена личност, ще бъде защитен от множество недъзи и болести на нашето време (агресивност, депресия, „изгаряне“ и т. н.).

 

Като минимална програма

- приканваме всички училища да стимулират драматичната самодейност,

- театрите и лично заангажираните артисти да поемат патронаж над училищната драматична самодейност.

 

Като максимална програма

- молим Министерството на просветата да включи като задължителен предмет в основните и средните училища сценичната игра със седмично един час,

- приканваме специалистите и професионалните организации да подкрепят тази инициатива и да вземат активно участие в изработването на необходимите педагогически технологии, учебници, анализи и т. н.

 

Обичаме да повтаряме: училището подготвя за живота. В такъв случай да си спомним думите на Шекспир: „Целият свят е театър!“